17.03.2008 г., 12:03

Размислите на старата рапърка

1.8K 0 6

 

Мразя  бедността, лъжата, самотата,

мразя да излизам победена от играта.

Във играта със живота ще съм победител,

макар животът да ми е първият учител.

Зарязвам романтизма и карам твърдо рап.

Думите нареждам и кърпя стар чорап.

После си набирам коприва, малко лапад.

Богатите хлапета салама нека  лапат.

 Във моята градинка каквото се роди,

 мога да го ям, дори и без пари.

 Болна съм и бедна, но още съм щастлива,

че мисълта в главата ми мъничко я бива.

 Така ще карам аз, макар и без пари,

ще мина край витрината, да се наям с мечти.

На който не приляга да търси далавери,

ще яде в градината каквото се намери.

Такава е системата на тая демокрация.

Такава е съдбата на българската нация.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...