Размислите на старата рапърка
Мразя бедността, лъжата, самотата,
мразя да излизам победена от играта.
Във играта със живота ще съм победител,
макар животът да ми е първият учител.
Зарязвам романтизма и карам твърдо рап.
Думите нареждам и кърпя стар чорап.
После си набирам коприва, малко лапад.
Богатите хлапета салама нека лапат.
Във моята градинка каквото се роди,
мога да го ям, дори и без пари.
Болна съм и бедна, но още съм щастлива,
че мисълта в главата ми мъничко я бива.
Така ще карам аз, макар и без пари,
ще мина край витрината, да се наям с мечти.
На който не приляга да търси далавери,
ще яде в градината каквото се намери.
Такава е системата на тая демокрация.
Такава е съдбата на българската нация.
© Нели All rights reserved.
