11 feb 2012, 13:36

Разнопосочни мисли 

  Poesía » Otra
612 0 8

* * *

През пръсти наднича студената съботна скука

и с шал от уют се намята, за да бъде различна.

Оркестър от капки композира рефрен по олука...

Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане.

 

* * *

Аз ще дойда при тебе сама и ще бъда по-гола от вятъра,
страховете ще хвърля във влажния ъгъл на вълча зеница.
И ще пием греховни сълзи – сякаш сцена в абсурден театър,
ти ще бъдеш със мен, аз – отново сама, непозната и ничия.

 

* * *
Защо ми тежиш, нали ти разперваш крилата ми?
Кой ще те иска? Ти си моя до гроб, безпощадно.
С всяка светла, безпътна искра от душата ни
триста дявола палят триста огъня във Ада.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??