Разнопосочни мисли
* * *
През пръсти наднича студената съботна скука
и с шал от уют се намята, за да бъде различна.
Оркестър от капки композира рефрен по олука...
Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане.
* * *
Аз ще дойда при тебе сама и ще бъда по-гола от вятъра,
страховете ще хвърля във влажния ъгъл на вълча зеница.
И ще пием греховни сълзи – сякаш сцена в абсурден театър,
ти ще бъдеш със мен, аз – отново сама, непозната и ничия.
* * *
Защо ми тежиш, нали ти разперваш крилата ми?
Кой ще те иска? Ти си моя до гроб, безпощадно.
С всяка светла, безпътна искра от душата ни
триста дявола палят триста огъня във Ада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
