Разнопосочни мисли
* * *
През пръсти наднича студената съботна скука
и с шал от уют се намята, за да бъде различна.
Оркестър от капки композира рефрен по олука...
Събота в 9 – глътка горчиво кафе с доза обичане.
* * *
Аз ще дойда при тебе сама и ще бъда по-гола от вятъра,
страховете ще хвърля във влажния ъгъл на вълча зеница.
И ще пием греховни сълзи – сякаш сцена в абсурден театър,
ти ще бъдеш със мен, аз – отново сама, непозната и ничия.
* * *
Защо ми тежиш, нали ти разперваш крилата ми?
Кой ще те иска? Ти си моя до гроб, безпощадно.
С всяка светла, безпътна искра от душата ни
триста дявола палят триста огъня във Ада.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
