Разносвачо на облаци, мъж без адрес,
любопитна съм как ли изглеждаш.
Подразбрах, че минаваш оттук точно в шест,
ще излезеш ли с мене на среща?
Не ми отговаряш, но ми пращаш сърце,
опаковано в облачна пяна.
Не показваш пред никого свойто лице,
за разкриване още е рано.
Всеки ден е надежда за нещо добро,
всеки иска да бъде обичан,
да не плаща за грешки с юдейско сребро
и блатисти места да пресича.
Разносвачо на облаци, моля те, дай
на човеците нещо мечтано.
Над земята лети от начало до край,
нека всеки по облак си хване.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados