12 jul 2017, 23:07

Разочарование

  Poesía
534 0 7

Пътека отъпкана, 

път извървян, 

а още толкоз далече

от мечтания блян.

 

Прихлупено слънце. 

Празна луна. 

Съдбата забулена. 

Не роди зрънце. 

 

Очи вързани с кърпа –

да не виждат света. 

Коса пусната на воля –

от чернилка смени си цвета. 

 

За час побеля. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Васе, с теб сме. Дръж се колкото и да ти е тежко.
    Прегръщам те.
  • Всеки има своите лоши моменти, дано не е за дълго! Поздрави, Васе!
  • Съпреживях го Васе!Познато до болка!До нови!!!
  • Хареса ми и... Как така и двете, в един ден посегнахме към тази форма на стиха? Нещо е докоснало и двете ни, но какво?
  • Да, много силно, много хубаво. Поздрави, Васе!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...