12 jul 2017, 23:07

Разочарование

  Poesía
535 0 7

Пътека отъпкана, 

път извървян, 

а още толкоз далече

от мечтания блян.

 

Прихлупено слънце. 

Празна луна. 

Съдбата забулена. 

Не роди зрънце. 

 

Очи вързани с кърпа –

да не виждат света. 

Коса пусната на воля –

от чернилка смени си цвета. 

 

За час побеля. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Васе, с теб сме. Дръж се колкото и да ти е тежко.
    Прегръщам те.
  • Всеки има своите лоши моменти, дано не е за дълго! Поздрави, Васе!
  • Съпреживях го Васе!Познато до болка!До нови!!!
  • Хареса ми и... Как така и двете, в един ден посегнахме към тази форма на стиха? Нещо е докоснало и двете ни, но какво?
  • Да, много силно, много хубаво. Поздрави, Васе!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...