Пътека отъпкана,
път извървян,
а още толкоз далече
от мечтания блян.
Прихлупено слънце.
Празна луна.
Съдбата забулена.
Не роди зрънце.
Очи вързани с кърпа –
да не виждат света.
Коса пусната на воля –
от чернилка смени си цвета.
За час побеля.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Прегръщам те.