12.07.2017 г., 23:07

Разочарование

531 0 7

Пътека отъпкана, 

път извървян, 

а още толкоз далече

от мечтания блян.

 

Прихлупено слънце. 

Празна луна. 

Съдбата забулена. 

Не роди зрънце. 

 

Очи вързани с кърпа –

да не виждат света. 

Коса пусната на воля –

от чернилка смени си цвета. 

 

За час побеля. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, с теб сме. Дръж се колкото и да ти е тежко.
    Прегръщам те.
  • Всеки има своите лоши моменти, дано не е за дълго! Поздрави, Васе!
  • Съпреживях го Васе!Познато до болка!До нови!!!
  • Хареса ми и... Как така и двете, в един ден посегнахме към тази форма на стиха? Нещо е докоснало и двете ни, но какво?
  • Да, много силно, много хубаво. Поздрави, Васе!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....