28 abr 2018, 23:06

Разпад

  Poesía
1K 0 1

Догарящ огън. Гърчи се на него.

Добива форма тленно-причудлива, 

отлитащ дух, помитащ всяко его 

със спомена, когато си отива... 

 

Напред върви - на място си остава. 

Покой си дири. В размисли се губи. 

Вместо сърце, пулсира в него лава 

с надеждата от вчерашни заблуди. 

 

Белее сянка. Липсва силуета 

и образът, стопен от невъзможност,

хербарий от изсъхнали лалета... 

Сляпа вяра в злото, до безбожност...

 

Претеглящ греховете на кантара,

изболи му очите с карфица ...

Проклина, коленичил пред олтара... 

Превърнат в крило...на мъртва птица... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

28.04.2018 год.

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...