28 апр. 2018 г., 23:06

Разпад

1K 0 1

Догарящ огън. Гърчи се на него.

Добива форма тленно-причудлива, 

отлитащ дух, помитащ всяко его 

със спомена, когато си отива... 

 

Напред върви - на място си остава. 

Покой си дири. В размисли се губи. 

Вместо сърце, пулсира в него лава 

с надеждата от вчерашни заблуди. 

 

Белее сянка. Липсва силуета 

и образът, стопен от невъзможност,

хербарий от изсъхнали лалета... 

Сляпа вяра в злото, до безбожност...

 

Претеглящ греховете на кантара,

изболи му очите с карфица ...

Проклина, коленичил пред олтара... 

Превърнат в крило...на мъртва птица... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

28.04.2018 год.

МаЖор 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...