Разпад
Догарящ огън. Гърчи се на него.
Добива форма тленно-причудлива,
отлитащ дух, помитащ всяко его
със спомена, когато си отива...
Напред върви - на място си остава.
Покой си дири. В размисли се губи.
Вместо сърце, пулсира в него лава
с надеждата от вчерашни заблуди.
Белее сянка. Липсва силуета
и образът, стопен от невъзможност,
хербарий от изсъхнали лалета...
Сляпа вяра в злото, до безбожност...
Претеглящ греховете на кантара,
изболи му очите с карфица ...
Проклина, коленичил пред олтара...
Превърнат в крило...на мъртва птица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
