Разпети петък
Твоето първо „ела”,
дето го чаках с години!
Тръгнах веднага, но с влак:
може би късно пристигнах?
Свършил Велики четвъртък,
срещна ме Разпети петък,
разпна надеждите (смътни):
аз... ù избирам букета.
Идеше чакан Великден,
идеше само за нея.
Как ли надеждата никне!
А после как се живее?
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
Да, така е, много често закъсняваме за важните
неща, може би защото робуваме на глупавата си
суетност, или пък защото не сме достатъчно смели,
или може би защото ни е писано така...
ПОЗДРАВИ!