3 may 2013, 14:56

Разпети петък

1.2K 0 7

Разпети петък

 

Твоето първо „ела”,

дето го чаках с години!

Тръгнах веднага, но с влак:

може би късно пристигнах?

 

Свършил Велики четвъртък,

срещна ме Разпети петък,

разпна надеждите (смътни):

аз... ù избирам букета.

 

Идеше чакан Великден,

идеше само за нея.

Как  ли надеждата никне!

А после как се живее?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен и докосващ сърцето елегичен стих!
    Да, така е, много често закъсняваме за важните
    неща, може би защото робуваме на глупавата си
    суетност, или пък защото не сме достатъчно смели,
    или може би защото ни е писано така...
    ПОЗДРАВИ!
  • Трябва да се живее! Поздравления за избраната тема и поетизирането на чувствата!
  • Благодаря, че сподели, Иван!
  • Тъжно, но надеждата нали последна загива?! Поздравления за начина на изказване!
  • Благодаря, Мария!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...