3.05.2013 г., 14:56 ч.
Разпети петък
Разпети петък
Твоето първо „ела”,
дето го чаках с години!
Тръгнах веднага, но с влак:
може би късно пристигнах?
Свършил Велики четвъртък,
срещна ме Разпети петък,
разпна надеждите (смътни):
аз... ù избирам букета.
Идеше чакан Великден,
идеше само за нея.
Как ли надеждата никне!
А после как се живее?
© Цонка Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Трябва да се живее! Поздравления за избраната тема и поетизирането на чувствата!
-
Благодаря, че сподели, Иван!
-
Тъжно, но надеждата нали последна загива?! Поздравления за начина на изказване!
-
Благодаря, Мария!
-
Как с малко думи може да се каже много...
Поздрави! -
И аз те поздравявам! Благодаря за прочита и коментара!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, така е, много често закъсняваме за важните
неща, може би защото робуваме на глупавата си
суетност, или пък защото не сме достатъчно смели,
или може би защото ни е писано така...
ПОЗДРАВИ!