3.05.2013 г., 14:56

Разпети петък

1.2K 0 7

Разпети петък

 

Твоето първо „ела”,

дето го чаках с години!

Тръгнах веднага, но с влак:

може би късно пристигнах?

 

Свършил Велики четвъртък,

срещна ме Разпети петък,

разпна надеждите (смътни):

аз... ù избирам букета.

 

Идеше чакан Великден,

идеше само за нея.

Как  ли надеждата никне!

А после как се живее?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен и докосващ сърцето елегичен стих!
    Да, така е, много често закъсняваме за важните
    неща, може би защото робуваме на глупавата си
    суетност, или пък защото не сме достатъчно смели,
    или може би защото ни е писано така...
    ПОЗДРАВИ!
  • Трябва да се живее! Поздравления за избраната тема и поетизирането на чувствата!
  • Благодаря, че сподели, Иван!
  • Тъжно, но надеждата нали последна загива?! Поздравления за начина на изказване!
  • Благодаря, Мария!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...