Разпети петък

Poetry » Love

1.2K 0 7

Разпети петък

Твоето първо „ела”,

дето го чаках с години!

Тръгнах веднага, но с влак:

може би късно пристигнах?

Свършил Велики четвъртък,

срещна ме Разпети петък,

разпна надеждите (смътни):

аз... ù избирам букета.

Идеше чакан Великден,

идеше само за нея.

Как ли надеждата никне!

А после как се живее?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много силен и докосващ сърцето елегичен стих!
Да, така е, много често закъсняваме за важните
неща, може би защото робуваме на глупавата си
суетност, или пък защото не сме достатъчно смели,
или може би защото ни е писано така...
ПОЗДРАВИ!

2014-06-30T10:15:30+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Трябва да се живее! Поздравления за избраната тема и поетизирането на чувствата!

2013-10-28T06:50:29+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря, че сподели, Иван!

2013-09-28T19:33:07+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Тъжно, но надеждата нали последна загива?! Поздравления за начина на изказване!

2013-07-04T21:10:10+03:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря, Мария!

2013-06-06T11:42:21+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0