2 jul 2011, 18:11

Разпилени

Poesía » Otra

1.2K 0 14

Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,

когато разцъфнат
и розите в черно,
а небето се скрие
в отровния дим,

когато захвърлим
фалшивите маски,
когато измием
актьорския грим,

тогава ще паднем,
навели покорно очи,
признали онази
космическа истина -

щом запеят цигулките,
някой, все някога,
безвъзвратно ще пръсне
праха ни на вятъра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivanleko91 (Ангел Колев)

Чудесен!!!

2012-03-03T19:36:41+02:00
Magdishka (Магдалена Спасова)

Браво, Александър! Толкова млад и толкова прекрасен поет!

2011-09-22T14:42:43+03:00
LOVEMYGUITAR (Теодора Кехайова)

Еййй страшно е

2011-08-25T01:02:37+03:00
Wali (Виолета Томова)

Едно от прекрасните неща в теб, а и смели е, че доказваш правото
на страданието в поезията и то именно, защото си много, много млад.
Някои- не са малко, искат поезията да е само любов и забава, но не е.
И аз не очаквах толкова болка в твоето поколение, но бях на една
младежка изложба и....Да...много ви боли. Аз не се занимавам със
социология, изкуството доказва как са нещата. Пиши!!! Успехи!!!

2011-07-06T20:06:36+03:00
longin (Любомир Деничин)

Саше има нещо в теб...истински си !!!Поздрав!!!

2011-07-05T16:31:05+03:00