Разпилени
Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат
и розите в черно,
а небето се скрие
в отровния дим,
когато захвърлим
фалшивите маски,
когато измием
актьорския грим,
тогава ще паднем,
навели покорно очи,
признали онази
космическа истина -
щом запеят цигулките,
някой, все някога,
безвъзвратно ще пръсне
праха ни на вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
