Jul 2, 2011, 6:11 PM

Разпилени

Poetry » Other

1.2K 0 14

Когато сълзите
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,

когато разцъфнат
и розите в черно,
а небето се скрие
в отровния дим,

когато захвърлим
фалшивите маски,
когато измием
актьорския грим,

тогава ще паднем,
навели покорно очи,
признали онази
космическа истина -

щом запеят цигулките,
някой, все някога,
безвъзвратно ще пръсне
праха ни на вятъра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Чудесен!!!

2012-03-03T19:36:41+02:00
Magdishka (Магдалена Спасова)

Браво, Александър! Толкова млад и толкова прекрасен поет!

2011-09-22T14:42:43+03:00
LOVEMYGUITAR (Теодора Кехайова)

Еййй страшно е

2011-08-25T01:02:37+03:00
Wali (Виолета Томова)

Едно от прекрасните неща в теб, а и смели е, че доказваш правото
на страданието в поезията и то именно, защото си много, много млад.
Някои- не са малко, искат поезията да е само любов и забава, но не е.
И аз не очаквах толкова болка в твоето поколение, но бях на една
младежка изложба и....Да...много ви боли. Аз не се занимавам със
социология, изкуството доказва как са нещата. Пиши!!! Успехи!!!

2011-07-06T20:06:36+03:00
longin (Любомир Деничин)

Саше има нещо в теб...истински си !!!Поздрав!!!

2011-07-05T16:31:05+03:00