27 dic 2009, 1:58

Разпилян стих

  Poesía
1.2K 0 9

Разпилян стих

 

Бял лист в прелистена лавина,

чувал със букви в пухкавия сняг.

С вихрушка Коледа премина,

подгонила препускащ впряг.

 

Снежинки, блеснали очички -

безбройни палави деца.

Протягат борчета иглички,

звъни вълшебната гора.

 

Прокапват диаманти на гердани.

Запяват вдъхновени птички,

със главни букви увенчани

и със пера от пъстри срички.

 

Хлапе провикна се по склона,

прелитайки върху шейна.

Ятата птичи то разгони

и пак настъпи тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...