Разпилян стих
Бял лист в прелистена лавина,
чувал със букви в пухкавия сняг.
С вихрушка Коледа премина,
подгонила препускащ впряг.
Снежинки, блеснали очички -
безбройни палави деца.
Протягат борчета иглички,
звъни вълшебната гора.
Прокапват диаманти на гердани.
Запяват вдъхновени птички,
със главни букви увенчани
и със пера от пъстри срички.
Хлапе провикна се по склона,
прелитайки върху шейна.
Ятата птичи то разгони
и пак настъпи тишина.
© Борис Борисов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
