Dec 27, 2009, 1:58 AM

Разпилян стих

  Poetry
1.2K 0 9

Разпилян стих

 

Бял лист в прелистена лавина,

чувал със букви в пухкавия сняг.

С вихрушка Коледа премина,

подгонила препускащ впряг.

 

Снежинки, блеснали очички -

безбройни палави деца.

Протягат борчета иглички,

звъни вълшебната гора.

 

Прокапват диаманти на гердани.

Запяват вдъхновени птички,

със главни букви увенчани

и със пера от пъстри срички.

 

Хлапе провикна се по склона,

прелитайки върху шейна.

Ятата птичи то разгони

и пак настъпи тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...