27 дек. 2009 г., 01:58

Разпилян стих

1.2K 0 9

Разпилян стих

 

Бял лист в прелистена лавина,

чувал със букви в пухкавия сняг.

С вихрушка Коледа премина,

подгонила препускащ впряг.

 

Снежинки, блеснали очички -

безбройни палави деца.

Протягат борчета иглички,

звъни вълшебната гора.

 

Прокапват диаманти на гердани.

Запяват вдъхновени птички,

със главни букви увенчани

и със пера от пъстри срички.

 

Хлапе провикна се по склона,

прелитайки върху шейна.

Ятата птичи то разгони

и пак настъпи тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...