27.12.2009 г., 1:58

Разпилян стих

1.2K 0 9

Разпилян стих

 

Бял лист в прелистена лавина,

чувал със букви в пухкавия сняг.

С вихрушка Коледа премина,

подгонила препускащ впряг.

 

Снежинки, блеснали очички -

безбройни палави деца.

Протягат борчета иглички,

звъни вълшебната гора.

 

Прокапват диаманти на гердани.

Запяват вдъхновени птички,

със главни букви увенчани

и със пера от пъстри срички.

 

Хлапе провикна се по склона,

прелитайки върху шейна.

Ятата птичи то разгони

и пак настъпи тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...