27.12.2009 г., 1:58

Разпилян стих

1.2K 0 9

Разпилян стих

 

Бял лист в прелистена лавина,

чувал със букви в пухкавия сняг.

С вихрушка Коледа премина,

подгонила препускащ впряг.

 

Снежинки, блеснали очички -

безбройни палави деца.

Протягат борчета иглички,

звъни вълшебната гора.

 

Прокапват диаманти на гердани.

Запяват вдъхновени птички,

със главни букви увенчани

и със пера от пъстри срички.

 

Хлапе провикна се по склона,

прелитайки върху шейна.

Ятата птичи то разгони

и пак настъпи тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....