Къде са, кажи ми, момче звездолико,
горящите твои вселени-очи?
Зениците ясни отрова отпиха -
под белите клепки е страшно и тихо,
дори празнотата надгробно мълчи.
Забиваш дълбоко игла след игла -
проникват през кожата, право в душата.
Пълзят ти по вените черни жила...
И стават очите димящи дула -
вселените гаснещи търсят разплата.
Че време е днес във аванс да платиш
за краткия миг на корава безбрежност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse