Къде са, кажи ми, момче звездолико,
горящите твои вселени-очи?
Зениците ясни отрова отпиха -
под белите клепки е страшно и тихо,
дори празнотата надгробно мълчи.
Забиваш дълбоко игла след игла -
проникват през кожата, право в душата.
Пълзят ти по вените черни жила...
И стават очите димящи дула -
вселените гаснещи търсят разплата.
Че време е днес във аванс да платиш
за краткия миг на корава безбрежност ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up