2 jul 2013, 21:54

Разпръсква тънка мъгла мисълта за лято

  Poesía » Otra
890 0 1

птици излитат в различни посоки

едно и също обещават

след тях се ражда 

утро -

плъзва се като люспа

от мокро тяло

разсипва пръски  разтопено сребро

изригва

просветлява и

в зениците застива...

 

тук съм

 

там където лудува вятърът по върховете

с дъх на гора

на бор и смола

полуизгнила шума с дъх на мускус...

каква добра тишина

за любовно ложе -

да поскитат сенките

да се плиска чиста вода

да разпръсква тънка мъгла мисълта за лято

 

като птица

 

не можеш с ръка да ме държиш

в клоните зелени лудо зелени...

сега ме боли и ливадите попиват мириса

на тъга

... а споменът  е от високото - два клона

като камертон

и седло между тях да се помечтае -

Бог ме обича

и там на откритото ме чака добър човек

дано е щастлив

моля се

и молитвата съм

когато своите ги няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "тук съм

    там където лудува вятърът по върховете..."

    Поздравления!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...