птици излитат в различни посоки

едно и също обещават

след тях се ражда 

утро -

плъзва се като люспа

от мокро тяло

разсипва пръски  разтопено сребро

изригва

просветлява и

в зениците застива...

тук съм

там където лудува вятърът по върховете

с дъх на гора

на бор и смола

полуизгнила шума с дъх на мускус...

каква добра тишина

за любовно ложе -

да поскитат сенките

да се плиска чиста вода

да разпръсква тънка мъгла мисълта за лято

като птица

не можеш с ръка да ме държиш

в клоните зелени лудо зелени...

сега ме боли и ливадите попиват мириса

на тъга

... а споменът  е от високото - два клона

като камертон

и седло между тях да се помечтае -

Бог ме обича

и там на откритото ме чака добър човек

дано е щастлив

моля се

и молитвата съм

когато своите ги няма...