2 июл. 2013 г., 21:54

Разпръсква тънка мъгла мисълта за лято

892 0 1

птици излитат в различни посоки

едно и също обещават

след тях се ражда 

утро -

плъзва се като люспа

от мокро тяло

разсипва пръски  разтопено сребро

изригва

просветлява и

в зениците застива...

 

тук съм

 

там където лудува вятърът по върховете

с дъх на гора

на бор и смола

полуизгнила шума с дъх на мускус...

каква добра тишина

за любовно ложе -

да поскитат сенките

да се плиска чиста вода

да разпръсква тънка мъгла мисълта за лято

 

като птица

 

не можеш с ръка да ме държиш

в клоните зелени лудо зелени...

сега ме боли и ливадите попиват мириса

на тъга

... а споменът  е от високото - два клона

като камертон

и седло между тях да се помечтае -

Бог ме обича

и там на откритото ме чака добър човек

дано е щастлив

моля се

и молитвата съм

когато своите ги няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "тук съм

    там където лудува вятърът по върховете..."

    Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...