15 ago 2023, 7:40

Разпръсване на праха 

  Poesía » Otra
439 2 6

Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх.
По-сладка от срединката на хляба.
Над камъкът на онзи Вихрен връх-
завинаги. Едничка. Моя. Мама.

© Росица Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??