15.08.2023 г., 7:40 ч.

Разпръсване на праха 

  Поезия » Друга
284 2 6

Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх.
По-сладка от срединката на хляба.
Над камъкът на онзи Вихрен връх-
завинаги. Едничка. Моя. Мама.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??