18 ene 2013, 17:55  

Разпукани дихания 

  Poesía » Otra
792 1 25

Не ме слушай! Аз така си говоря!

Чупя тънкия лед по душата си
и разпуквам онези дихания,
с които си вярвам, че с теб
сме дошли от древни предания.


Самотата - бездна бездънна,

пие писъка ням на душата ми
и когато е страшно и тъмно,

си измислям, че невидим

ще хванеш ръката ми.


Не ме слушай! Аз така си говоря!
Знам всяко чувство да вържа на възел,

да изправя високо главата си,
когато подреждам житейския пъзел.

Не ме слушай! Аз така си говоря,

в часовете, в които съм смазващо ничия
и е толкова празно в душата ми
от едно невъзможно до лудост обичане... 

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??