Разпятие
Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината
най-чистата си кожа, стана сянка,
а черен тътен с буря заподмята
последното дихание на агнето.
Забрадката, подгизнала от сЪлзи,
Мария не усети как се свлече.
Ужасната си истина прегърна,
не възропта, не кле, не се отрече..
По стъпките невидими посърна
и волята Му тихичко зачака...
Събуждаше се някой, много мъръв,
за ужас на неверните палачи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
