18 abr 2020, 9:27

Разпятие 

  Poesía » Otra
589 3 8
Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината
най-чистата си кожа, стана сянка,
а черен тътен с буря заподмята
последното дихание на агнето.
Забрадката, подгизнала от сЪлзи,
Мария не усети как се свлече.
Ужасната си истина прегърна,
не възропта, не кле, не се отрече.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??