RainaVakova
431 2760
18.04.2020 г., 9:27 ч.

Разпятие 

  Поезия » Друга
523 3 8

Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.


Под болката огъна светлината
най-чистата си кожа, стана сянка, 
а черен тътен с буря заподмята
последното дихание на агнето.


Забрадката, подгизнала от сЪлзи, 
Мария не усети как се свлече.
Ужасната си истина прегърна,
не възропта, не кле, не се отрече..


По стъпките невидими посърна
и волята Му тихичко зачака...
Събуждаше се някой, много мъръв,
за ужас на неверните палачи.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Христос Воскресе! Адмирации за въздействащия стих!
  • Христос Воскресе ИЗ мертвих, смертю смерт поправ и сущим во гробех живот даровав!
    Бог да е вас!
  • Страхотен финал!
  • Настръхващо е....
  • Голяма си, Рени, талантът ти те прави да изглеждаш голяма! Тук открих майсторство и чувство, слети в сълза за Бога на човеците! Поздравления, миличка!
    Светли и споделени Великденски празници!🍀🥀🍀
  • Благодаря, Дени и Георги! Светло Възкресение и Бог да е с вас!
  • Целият стих е едно бижу, но финалът е неговият диамант!
    Поздравявам те.
  • Финалът 😊🙏🙏👌
Предложения
: ??:??