Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината
най-чистата си кожа, стана сянка,
а черен тътен с буря заподмята
последното дихание на агнето.
Забрадката, подгизнала от сЪлзи,
Мария не усети как се свлече.
Ужасната си истина прегърна,
не възропта, не кле, не се отрече.. ...