yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
6 ene 2013, 15:24

Разпяване на ангелския хор 

  Poesía » Filosófica
622 0 4

Не отказвах на просяка хляб,
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.

Нокът котешки в мен е забит,
като трънче в сърцето ми боднат.
Три пръста ли свия в молитва –
натежава дланта безпосочна.

Както гарги пухват върху ми
сто омрази и хищни въпроси,
крити дълго трънени думи
и присядат – залък от просеник.

А пролетта ни пресреща със взлом,
с тътен, думкащ безплодно и глухо...
Как съзираш надеждица, щом
обедняхме не телом, а духом?

И градът е като кръпка, парцал,
в който някой нозете си трил е.
Как ни вписаха във тоя хорал
с фалшиво и зло петолиние?

Ала все пак ти ме дръж за ръка
и в очите задълго се спирай.
Вярвай – има небе след смъртта,
за бездомник със ангелска лира.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??