yotovava (Валентина Йотова)
2512 20991
6 янв. 2013 г., 15:24

Разпяване на ангелския хор 

  Поэзия » Философская
583 0 4

Не отказвах на просяка хляб,
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.

Нокът котешки в мен е забит,
като трънче в сърцето ми боднат.
Три пръста ли свия в молитва –
натежава дланта безпосочна.

Както гарги пухват върху ми
сто омрази и хищни въпроси,
крити дълго трънени думи
и присядат – залък от просеник.

А пролетта ни пресреща със взлом,
с тътен, думкащ безплодно и глухо...
Как съзираш надеждица, щом
обедняхме не телом, а духом?

И градът е като кръпка, парцал,
в който някой нозете си трил е.
Как ни вписаха във тоя хорал
с фалшиво и зло петолиние?

Ала все пак ти ме дръж за ръка
и в очите задълго се спирай.
Вярвай – има небе след смъртта,
за бездомник със ангелска лира.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??