Разпяване на ангелския хор
Не отказвах на просяка хляб,
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.
Нокът котешки в мен е забит,
като трънче в сърцето ми боднат.
Три пръста ли свия в молитва –
натежава дланта безпосочна.
Както гарги пухват върху ми
сто омрази и хищни въпроси,
крити дълго трънени думи
и присядат – залък от просеник.
А пролетта ни пресреща със взлом,
с тътен, думкащ безплодно и глухо...
Как съзираш надеждица, щом
обедняхме не телом, а духом?
И градът е като кръпка, парцал,
в който някой нозете си трил е.
Как ни вписаха във тоя хорал
с фалшиво и зло петолиние?
Ала все пак ти ме дръж за ръка
и в очите задълго се спирай.
Вярвай – има небе след смъртта,
за бездомник със ангелска лира.
© Валентина Йотова All rights reserved.
