Разпяване на ангелския хор

Jan 6, 2013, 3:24 PM

Poetry » Phylosophy

584 0 4

Не отказвах на просяка хляб,
свещи палех и Богу се молех.
Но душата ми днес оголя
и натирена скита без воля.

Нокът котешки в мен е забит,
като трънче в сърцето ми боднат.
Три пръста ли свия в молитва –
натежава дланта безпосочна.

Както гарги пухват върху ми
сто омрази и хищни въпроси,
крити дълго трънени думи
и присядат – залък от просеник.

А пролетта ни пресреща със взлом,
с тътен, думкащ безплодно и глухо...
Как съзираш надеждица, щом
обедняхме не телом, а духом?

И градът е като кръпка, парцал,
в който някой нозете си трил е.
Как ни вписаха във тоя хорал
с фалшиво и зло петолиние?

Ала все пак ти ме дръж за ръка
и в очите задълго се спирай.
Вярвай – има небе след смъртта,
за бездомник със ангелска лира.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Бояна (Бояна Костова)

2013-01-08T15:52:12+02:00

Вярвам!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-01-08T14:51:02+02:00

"Ала все пак ти ме дръж за ръка
и в очите задълго се спирай.
Вярвай – има небе след смъртта,
за бездомник със ангелска лира..."

Любовта ни прави безсмъртни. Твоята поезия го доказва по един талантлив начин, Йо! Благодаря ти!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2013-01-07T11:02:29+02:00

Разкош!
anjambman (Анжамбман Анапестов)

2013-01-06T21:37:20+02:00

Хубаво! Поздрав!