4 ago 2016, 11:18

Разрушителен инфаркт

  Poesía » Civil
531 1 4

Не искам вече да се вдигам

от сън по първите петли.

И сънен още да надигам

с въпроси пълните котли.

И вместо бистрата водица,

да пия дневния батак.

А сякаш начертан по скица,

денят ме бута в грешен такт.

Не искам да се лутам вече

във разтревожените дни.

Мирът ни бяга надалече...

Бушуват всякакви войни.

И кой сега ще надделее:

Аллах ли, или пък Христос?

И кой сега ще да посмее

за отговор на тоз въпрос?

Светът сега се нажежава-

безспорно туй сега е факт.

И този свят се приближава

към разрушителен инфаркт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...