4 авг. 2016 г., 11:18

Разрушителен инфаркт

534 1 4

Не искам вече да се вдигам

от сън по първите петли.

И сънен още да надигам

с въпроси пълните котли.

И вместо бистрата водица,

да пия дневния батак.

А сякаш начертан по скица,

денят ме бута в грешен такт.

Не искам да се лутам вече

във разтревожените дни.

Мирът ни бяга надалече...

Бушуват всякакви войни.

И кой сега ще надделее:

Аллах ли, или пък Христос?

И кой сега ще да посмее

за отговор на тоз въпрос?

Светът сега се нажежава-

безспорно туй сега е факт.

И този свят се приближава

към разрушителен инфаркт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...