Разрушителен инфаркт
Не искам вече да се вдигам
от сън по първите петли.
И сънен още да надигам
с въпроси пълните котли.
И вместо бистрата водица,
да пия дневния батак.
А сякаш начертан по скица,
денят ме бута в грешен такт.
Не искам да се лутам вече
във разтревожените дни.
Мирът ни бяга надалече...
Бушуват всякакви войни.
И кой сега ще надделее:
Аллах ли, или пък Христос?
И кой сега ще да посмее
за отговор на тоз въпрос?
Светът сега се нажежава-
безспорно туй сега е факт.
И този свят се приближава
към разрушителен инфаркт.
© Никола Апостолов All rights reserved.
)