29 nov 2004, 17:08

Разстрелите във мирно време

  Poesía
972 0 1

Разстрелите във мирно време

Крясък!
Крясък!

Крясък!
А после тръгват си от нея!
Момчетата отиват на война!
И никога не се зъвръщат!
Хиляди години!
Млада смърт!
Млада скръб!

Отиват на война!

Война и крясък!
Птици по асфалта,
човките им в кръв!
Днес кой ще бъде пръв?!

Ще теглим чоп,
така е честно!
Заспивам стреснат...
Умирам стреснат!
Когато сънувам отново и отново,
онази безумна атака,
си спомням онова проклето хлапе,
което разстрелях,което погледнах за миг,
а после продължихме със рев нататък...
Днес казват, че е мирно време.
Кажете го на всичките умиращи!

/Може би не от куршуми,
не от тиф, не от гранати/.
Мирно време ли?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...