29.11.2004 г., 17:08

Разстрелите във мирно време

967 0 1

Разстрелите във мирно време

Крясък!
Крясък!

Крясък!
А после тръгват си от нея!
Момчетата отиват на война!
И никога не се зъвръщат!
Хиляди години!
Млада смърт!
Млада скръб!

Отиват на война!

Война и крясък!
Птици по асфалта,
човките им в кръв!
Днес кой ще бъде пръв?!

Ще теглим чоп,
така е честно!
Заспивам стреснат...
Умирам стреснат!
Когато сънувам отново и отново,
онази безумна атака,
си спомням онова проклето хлапе,
което разстрелях,което погледнах за миг,
а после продължихме със рев нататък...
Днес казват, че е мирно време.
Кажете го на всичките умиращи!

/Може би не от куршуми,
не от тиф, не от гранати/.
Мирно време ли?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...