Разстрелите във мирно време
Разстрелите във мирно време
Крясък!
Крясък!
Крясък!
А после тръгват си от нея!
Момчетата отиват на война!
И никога не се зъвръщат!
Хиляди години!
Млада смърт!
Млада скръб!
Отиват на война!
Война и крясък!
Птици по асфалта,
човките им в кръв!
Днес кой ще бъде пръв?!
Ще теглим чоп,
така е честно!
Заспивам стреснат...
Умирам стреснат!
Когато сънувам отново и отново,
онази безумна атака,
си спомням онова проклето хлапе,
което разстрелях,което погледнах за миг,
а после продължихме със рев нататък...
Днес казват, че е мирно време.
Кажете го на всичките умиращи!
/Може би не от куршуми,
не от тиф, не от гранати/.
Мирно време ли?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
