Nov 29, 2004, 5:08 PM

Разстрелите във мирно време

  Poetry
969 0 1

Разстрелите във мирно време

Крясък!
Крясък!

Крясък!
А после тръгват си от нея!
Момчетата отиват на война!
И никога не се зъвръщат!
Хиляди години!
Млада смърт!
Млада скръб!

Отиват на война!

Война и крясък!
Птици по асфалта,
човките им в кръв!
Днес кой ще бъде пръв?!

Ще теглим чоп,
така е честно!
Заспивам стреснат...
Умирам стреснат!
Когато сънувам отново и отново,
онази безумна атака,
си спомням онова проклето хлапе,
което разстрелях,което погледнах за миг,
а после продължихме със рев нататък...
Днес казват, че е мирно време.
Кажете го на всичките умиращи!

/Може би не от куршуми,
не от тиф, не от гранати/.
Мирно време ли?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...