Nov 29, 2004, 5:08 PM

Разстрелите във мирно време

  Poetry
968 0 1

Разстрелите във мирно време

Крясък!
Крясък!

Крясък!
А после тръгват си от нея!
Момчетата отиват на война!
И никога не се зъвръщат!
Хиляди години!
Млада смърт!
Млада скръб!

Отиват на война!

Война и крясък!
Птици по асфалта,
човките им в кръв!
Днес кой ще бъде пръв?!

Ще теглим чоп,
така е честно!
Заспивам стреснат...
Умирам стреснат!
Когато сънувам отново и отново,
онази безумна атака,
си спомням онова проклето хлапе,
което разстрелях,което погледнах за миг,
а после продължихме със рев нататък...
Днес казват, че е мирно време.
Кажете го на всичките умиращи!

/Може би не от куршуми,
не от тиф, не от гранати/.
Мирно време ли?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...