10 oct 2023, 16:04

Разсъждения по Самюъл Бекет

  Poesía
390 0 0

 

Всички чакаха Годо 
и задаваха въпроси
до безлистното дърво.
Вятър питанките носи. 

 

По-абсурдно от света
няма в цялата вселена.
С едноцветната дъга
отговорът е дилема. 

 

Всичко чакаха смирени,
а Годо съвсем го няма.
Няма бесни, разярени...
Липсата му не е драма. 

 

Само в малката страна,
чакането е авария.
Там е друга светлина.
Всеки знае за България. 

 

Чакат всички примирени.
Философски аз се паля.
Нямат другите проблеми,
ние гониме Михаля... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...