Oct 10, 2023, 4:04 PM

Разсъждения по Самюъл Бекет

  Poetry
392 0 0

 

Всички чакаха Годо 
и задаваха въпроси
до безлистното дърво.
Вятър питанките носи. 

 

По-абсурдно от света
няма в цялата вселена.
С едноцветната дъга
отговорът е дилема. 

 

Всичко чакаха смирени,
а Годо съвсем го няма.
Няма бесни, разярени...
Липсата му не е драма. 

 

Само в малката страна,
чакането е авария.
Там е друга светлина.
Всеки знае за България. 

 

Чакат всички примирени.
Философски аз се паля.
Нямат другите проблеми,
ние гониме Михаля... 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...