10.10.2023 г., 16:04

Разсъждения по Самюъл Бекет

388 0 0

 

Всички чакаха Годо 
и задаваха въпроси
до безлистното дърво.
Вятър питанките носи. 

 

По-абсурдно от света
няма в цялата вселена.
С едноцветната дъга
отговорът е дилема. 

 

Всичко чакаха смирени,
а Годо съвсем го няма.
Няма бесни, разярени...
Липсата му не е драма. 

 

Само в малката страна,
чакането е авария.
Там е друга светлина.
Всеки знае за България. 

 

Чакат всички примирени.
Философски аз се паля.
Нямат другите проблеми,
ние гониме Михаля... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...