РАЗВЯТА СИНЕВА

Красотата съвсем навреме се показва,

за да ми спре дъха почти ненадейно.

Земята чудните си приказки разказва,

а капки дъждовни блещукат чародейно.

Бавно надига се мираж от пари леки

и рисува въображението самодива -

развяла е косите като коприна меки

и в синева ги е вплела от зеленика дива.

С очите си красиви не ме поглежда,

но за бъдещето тя иска да разкаже,

моята ръка поема и главата свежда...

Съдбата нова - верен път ще ми покаже.

Обезателно аз трябва да си спомня

неземната синева, скове ли студ душата,

в нея ще се вкопча, за да се опомня,

докато наново ми се изкове съдбата.