Sep 2, 2015, 9:10 PM

Развята синева

  Poetry » Other
804 0 0

РАЗВЯТА СИНЕВА


Красотата съвсем навреме се показва,

за да ми спре дъха почти ненадейно.

Земята чудните си приказки разказва,

а капки дъждовни блещукат чародейно.

 

Бавно надига се мираж от пари леки

и рисува въображението самодива -

развяла е косите като коприна меки

и в синева ги е вплела от зеленика дива.

 

С очите си красиви не ме поглежда,

но за бъдещето тя иска да разкаже,

моята ръка поема и главата свежда...

Съдбата нова - верен път ще ми покаже.

 

Обезателно аз трябва да си спомня

неземната синева, скове ли студ душата,

в нея ще се вкопча, за да се опомня,

докато наново ми се изкове съдбата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...