Развълнуваха се клетките във мене
Развълнуваха се клетките във мене
нещо тайно нощес ги покори,
невиждани, примамливи вселени
подпалиха в очите ми звезди.
Надигнах се на пръсти да погледна
и небето сякаш ми подаде знак,
сълза замръзнала в снежинка нежна
остави вадичка на лицето ми пак.
Уж е зима, уж вилнее вълчи студ
и земята се пропуква под нозете,
а душата гори и с пламъчен звук
до червено нагрява сърцето...
Камбанен звън тишината прогони
нагиздена с обич елхата трепти,
в смолисти иглички въздишка отрони
поредна година от земните дни.
Празнувай, сърце, за кой ли път вече
прескачаш от лудост в коледна нощ,
животът забързан през очите изтече,
но в тебе отрони сълза от любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
