Развълнуваха се клетките във мене
нещо тайно нощес ги покори,
невиждани, примамливи вселени
подпалиха в очите ми звезди.
Надигнах се на пръсти да погледна
и небето сякаш ми подаде знак,
сълза замръзнала в снежинка нежна
остави вадичка на лицето ми пак.
Уж е зима, уж вилнее вълчи студ
и земята се пропуква под нозете,
а душата гори и с пламъчен звук
до червено нагрява сърцето... ...